"P.S. Все още те обичам" от Джени Хан - ревю

Ревю на първата книга.


   Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
   Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

   Едно сладко и сърдечно продължение, чието излизане на български чаках с голямо нетърпение! Джени Хан  поднесе продължението на историята на Лара Джийн отново по един малко комичен, леко драматичен и изключително романтичен начин. Но и не би могло да бъде иначе, след като и трите съпътстват непрестанно живота на героинята ѝ.
   Джени Хан не изневери на стила си и поднесе сюжета на книгата леко в характерния за contemporary жанра стил. Разликата при тази книга обаче бе, че историята не наблягаше толкова върху трудните на моменти семейни взаимоотношения, дори бих казала не наблягаше толкова върху личността на героинята и нейното съзряване, както в предишната, а се концентрираше върху връзката. Връзката между двама души, която често е драматична, преминаваща през хиляди трудности и изпитания, но и изпъстрена с всевъзможни хубави моменти на споделеност, откраднати целувки и нежни жестове. 
   Нека започна с образа на Лара Джийн, която още в предишната книга се превърна в моя любимка. В тази тя не промени много своя образ, оставайки си любопитното и често объркано и наивно момиче, което обаче притежава невероятен чар и доброта. В тази книга Лара преминаваше през предизвикателствата на първата си връзка и беше любопитно да проследя реакциите ѝ спрямо някои от действията на Питър, съмненията, които се прокрадваха в нея, разклатеното доверие, но и опитите ѝ за помирение, разбирателство. Изобщо, хареса ми това, че на фокус бе връзката им, но както споменах и в предходния абзац, в предишната книга като че ли имаше много повече от семейството на Лара Джийн и отношенията с двете ѝ сестри, което определено ми липсваше в тази книга. И все пак не мога да пропусна да отбележа, че малката сестра на Лара - Кити и тук получи главна роля в по-забавните моменти от романа.
   Образът на Питър - нахаканото и популярно в училище момче, още в предишната книга ми стана, ако не любим, то доста симпатичен, а в първите глави на тази даже си "паднах" по него, заради някои от жестовете му към Лара, а и заради връзката им като цяло. НО се случи така, че Джени Хан явно реши да загърби образа на "перфектното" момче - Питър направи някои доста глупави грешки спрямо Лара Джийн, а отношението му към нея, премълчаните истини, които тя заслужаваше да знае, определено усложниха връзката им и ме накараха да гледам на него по един различен начин. Джон Амброуз, от друга страна, когото тепърва опознах в тази книга, тотално ме спечели със забавния си образ и с очарователните моменти, които получи с Лара Джийн. И въпреки наново зародилото се приятелство, романтиката помежду им и искрите, които не оставаха скрити нито за Лара, нито за Джон, нито за някого от обкръжаващите ги, Питър и Лара си останаха двойката, която желаех да видя на финала. А дали именно това се случи, само последните няколко страници на тази книга биха ви казали...

   Ако сте обикнали "До всички момчета, които съм обичала", не се колебайте да грабнете "P.S. Все още те обичам", защото тя е едно също толкова разтоварващо, симпатично, леко и романтично четиво, колкото предшественичката си. 

Коментари