Смъртни белези от Вероника Рот - ревю

   В една галактика, в която насилието и отмъщението доминират в живота на хората, всеки има дарба – уникална сила, която предопределя бъдещето му. А някои дарби могат да бъдат смъртоностни…
   Сайра е сестра на брутален тиранин. Нейната дарба носи болка и сила – нещо, от което брат й се възползва, за да измъчва враговете си. Но Сайра е много повече от оръжие в ръцете на брат си – тя е силна, бърза и много по-умна, отколкото Ризек подозира.
   Акос е син на оракул от далечната и мразовита планета Тувхе. Той е щедър и добър, а предаността, която изпитва към семейството си, не познава граници. Заловен от войниците на Ризек, младият мъж се опитва да освободи брат си независимо от цената.
   Нишките на течението заплитат съдбата им и двамата ще трябва да решат дали да си помогнат, или да се унищожат взаимно…

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Противно на повечето от коментарите за книгата, които прочетох, романът страшно много ми хареса (и да, повече от другата поредица на В. Рот "Дивергенти", която не е от любимите ми, но четях с удоволствие). И все пак няма как да не съглася с част от мненията - да, действието наистина не е никак забързано, и да, малко трудно се навлиза в света - бях крайно объркана след първите няколко глави на книгата. НО - видях една чудесна идея, която се разгръщаше постепенно пред очите ми, интересни сюжетни нишки - част, от които завършени, други - оставени отворени за продължението, силни и добре изградени персонажи, към които се привързах, потапяща космическа атмосфера и свят, който е невъзможно да обикнеш изцяло, заради жестокостта, царуваща в него, но и не можеш да не му се възхитиш, заради красотата, която иначе излъчва.
   Традиционно започвам със стила на авторката - лично аз открих едно "израстване" в това отношение. Разбира се, сравнението ми е с "Дивергенти", където според мен светът не бе достатъчно добре изграден, имаше твърде много клишета за вкуса ми и не успя да ме "погълне". Тук описанията, които правеше Вероника Рот, изцяло ме потопиха в атмосферата на романа - моментите с космическите описания, характеристиките на всяка една планета и разликите между световете, като не отричам - да, клишетата и тук присъстваха, мога да направя една-две препратки с други книги от жанра, но до такава степен "заживях" в света на романа, че за мен те не бяха проблем (а може би просто съм влюбена в идеята действието да се развива в космоса ;)). Светът, който Рот бе изградила, наред с красивите описания (от които исках ОЩЕ), беше и такъв на ужасяваща жестокост - "насилие" не беше чужда дума за Шотет, където много от проблемите се решаваха на арената, а краят на двубоите биваше белязан от смъртта. Освен че останах очарована от стила на писане на авторката в тази книга, не мога да скрия и пристрастията си към героите...
   Сайра от Шотет, главната героиня, започна като много колеблив образ в очите ми - превърната в оръжие от брат си, тя притежаваше "дарбата" (всеки в книгата притежаваше дарба, но тази на Сайра трудно би могла да бъде описана като такава...) да причинява болка на всеки, до когото се докосне. Уловката бе в това, че причиняваше болка и на самата себе си - повечето от дните ѝ бяха мъчителни, непоносими и дори лекарствата бяха неспособни да я избавят от болките. А най-ужасното в цялата картинка идваше в това, че си бе втълпила, че заслужава да страда. С течение на книгата и един конкретен образ, който се появи в живота ѝ (Акос), Сайра придоби силата и увереността да се изправи срещу най-големия си враг - поробителя си Ризек (нейният брат) и да превърне дарбата си в оръжие за самата себе си. Нишките около миналото ѝ за това как се е превърнала в оръжие за брат си и какво е причинила на близките си, също се разплетоха, за да обяснят и оправдаят нейните действия в настоящето. 
   Акос от Тувхе - главният мъжки персонаж и един от двамата, способни да докоснат Сайра, без това да им причини болка (дарбата му възпираше другите дарби), беше доста по-различен от нея. Ако тя в началото се бе предала в ръцете на Ризек, то той постоянно търсеше начини да избави себе си и брат си от поробителите им - шотетците. И макар той да бе по-борбен от Сайра, причиняването на болка не му беше в кръвта - насилието и жестокостта на Шотет, често го сриваха емоционално. 
   Лично за мен второстепенните персонажи бяха също толкова интересни, колкото главните. И ще започна с един такъв, когото вече споменах - Ризек, братът на Сайра и главният антагонист в книгата. Опитите му да се избави от ориста си (друго нещо, което всеки герой получаваше), копнежите му да властва не само над Шотет, го бяха превърнали в чудовище, обградено от хора, които да му служат - негови подчинени, вършещи мръсната работа, оставяйки трупове след себе си, докато самият той рядко си цапаше ръцете с кръв. Ризек бе герой, когото няма как да не намразиш - безсърдечен манипулатор, стремящ се към власт, страхливец, опитващ се да се избави от собствената си съдба с цената на много жертви. Имаше обаче дребни детайли около образа му, които на моменти ме разколебаваха (все още си го мразех) и ме караха да го съжалявам. Айджа - братът на Акос беше още една пионка в играта на Ризек. Ценната му оракулска дарба го беше превърнала в играчка в ръцете на Ризек, който постепенно източваше неговата същност, докато в края от Айджа не бе останало почти нищо. Искрено се надявам във втората книга нещата някак си да се оправят, защото смятам Айджа за един светъл образ, който има голям потенциал да се развие. Колкото до останалите второстепенни герои - ще ви оставя да ги опознаете с прочитането на книгата ;) 
   И две изречения за любовната история между Сайра и Акос: Смятам я за страшно симпатична - много ненатрапчива и развиваща се постепенно. Двамата успяха да намерят допирни точки дори в различията си, а тази опора, която бяха едни за друг в трудните моменти, беше винаги емоционална и очарователна!

   "Смъртни белези" предоставя на читателя интересен сюжет с постепенно разплитащи се нишки, много напрежение и екшън, силно изградени герои и антигерои и един забележителен свят, в който да се потопи, наситен с невероятен космически заряд.

Коментари