сряда, 29 март 2017 г.

Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света от Вики Майрън и Брет Уитър - ревю


   В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
   Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката. 

Благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета книгата! <3

   Топъл и трогателен роман, който неведнъж ме накара да се усмихна, да се разсмея и... добре де, да си поплача! За топлотата и уюта, които изпитвах, докато четях книгата, допринесе и това, че си личеше как е написана от сърце, а любовта, вложена в нея, струеше из страниците ѝ! История за едно коте, появило се на подходящото място, в подходящото време и променило енергията и настроението на цял един град. Симпатично четиво, което препоръчвам да прочетете!
   И така, да започна с това, че аз не съм от любителите на котки... Никак, никак даже. И въпреки очарователната история на Дюи, който няма как да не ти стане поне мъъъничко (а в моя случай много) симпатичен, аз все още не изпитвам топли чувства към тези животинки. Знаех обаче, че ще обикна романа още докато четях резюмето. Не за друго, а защото обичам сърдечни истории, в които нещо малко  (в случая едно коте) е способно да промени цял един живот - този на  Вики Майрън, както и жителите на едно малко градче като Спенсър. Но достатъчно предисловия, преминавам директно към любимите си елементи и моменти от книгата. 


   Още от анотацията се разбира, че животът на Дюи не започва по най-благоприятния начин - премръзнал, след изоставяне в кутия за връщате на книги, този жест на някой недоброжелател всъщност се оказва предопределящ за бъдещето на котето. След трайното си установяване в градската библиотека на Спенсър, "студът" изчезва от живота на Дюи, заменен от любовта на служителите в библиотеката и читателите ѝ. Ежедневието на малкото коте включва всички онези типично котешки работи - мързелуване, капризничeне, пакостливост, инат... Затова е логичен въпросът: какво прави Дюи толкова специален? Дали симпатичния вид - сърдечността, която се излъчва от тези големи очи и тази така пухкава козина? Или вродения му талант да усеща кога някой има нужда от него? А дали не е чаровната му история на "библиотечно коте"? Това всеки за себе си ще прецени. Факт е, че Дюи се превръща в сензация, привличайки ежедневно посетители от близо и далеч, влюбени в котето, дошли да видят и да се докоснат до очарованието му. А Дюи от своя страна им отвръща със същата любов и сърдечност. Медиите не остават по-назад и скоро снимката му влиза в някои известни списания, а образът му дори присъства във филм (макар сцената да е кратка). И ако трябва да обобщя мнението си за образа на Дюи - за мен той бе едно необикновено обикновено коте - гушливо, обичливо, мързеливо, даряващо надежда, будещо усмивки и умиление... един обединител на спенсърските жители и най-вече - верен спътник в живота на Вики Майрън. 
   Дюи без съмнение е главният герой на романа, но авторката му Вики Майрън не остава по-назад. Влюбих се в откровения ѝ стил на писане и личния елемент, който е вложила в романа. В книгата тя разказва някои драматични истории от житейския си път като тежката загуба на родител, трудния и токсичен брак, който очаквано завършва с развод и сложните на моменти взаимоотношения с единствената ѝ дъщеря. Мога само да си представя колко е трудно да пишеш за едни от най-нелеките си моменти и да бъдеш толкова искрен за личния си живот пред читателите. Благодарна съм ѝ, защото това направи книгата много по-докосващо и дълбоко четиво. Връщам се на Дюи, който присъстваше в част от някои трудни за авторката моменти, изигравайки своята роля, носейки успокоение и надежда - дали с меко и пухкаво излежаване в скута, или с тихо помъркване.

   Един симпатичен трогателен роман, който ще ви прегърне с топлотата и положителните емоции, които носи! Ако решите да дадете шанс на книгата, се настанете удобно и се пригответе за история, примесена с малко тъга и много щастие!

Няма коментари:

Публикуване на коментар