вторник, 23 май 2017 г.

Торта с бадеми и любов от Анхела Валвей - ревю

   Фиона има огромен проблем с храната и с килограмите. По ирония на съдбата, тя приготвя храната вкъщи, въпреки че не умее да готви, нито да се храни правилно. Нейното спасение са полуфабрикатите.
   Фиона живее с баща си, но вместо той да се грижи за нея, се налага тя да поеме отговорността за малкото им семейство. А момчето, в което е влюбена откакто се помни, се завръща след дълго отсъствие и... излиза с най-големия й враг – Лия.
   Животът на Фиона е пълна катастрофа!
  Докато не среща Мирна, леко смахнатата леля на класната си. Леля Мирна е невероятна готвачка и от нея Фиона научава, че най-важната съставка за приготвяне на вкусни десерти е не захарта, а любовта. А от нея, Фиона има огромни запаси.
   Заедно с приятелите си Макс и Кармен и кученцето Филе, Фиона открива нови емоции и се впуска в приключение между тенджери и тигани, което ще промени живота й.

Благодаря на издателство Ера за това сладко четиво! <3

   В никакъв случай не яжте тази книга на гладен стомах! "Торта с бадеми и любов" е може би най-сладкото (и "вкусно") четиво, което съм прочела от началото на годината! Изключително забавен, поучителен на моменти, трогателен и романтичен, това бе роман за приятелството, любовта към готвенето и семейството, способността да се изправиш срещу проблемите и винаги да вкарваш в живота си щипка чувство за хумор!
   Стилът на Валвей беше доста странен за мен, но определено в добрия смисъл на думата. Тя бе заложила на един модерен стил и език, изцяло насочен към тийнейджърите и днешното поколение, включвайки така популярните хаштагове. Те винаги бяха със забавно съдържание и разведряваха атмосферата дори и в някои от по-сериозните моменти в романа. Книгата определено би могла да се опише най-вече като "забавна", но интересното е, че авторката бе решила да вкара в нея и някои сериозни теми като затлъстяването, породено от т.нар. jung food или още fast food, проблемите с ниското самочувствие, тормоза в училище, редките, неизследвани болести и дори сексуалния тормоз на работното място. Макар някои от темите да бяха по-бегло засегнати, всяка една се усещаше като важна и пораждаше необходимост от дискусия. Единственият недостатък, който открих беше, че книгата не бе разделена на глави - нямаше ясно разграничение на различните събития и човек, който не чете книгата на "един дъх", както беше в моя случай, би се объркал до кой точно момент в романа е стигнал. 



















   Всеки един от героите ми се стори изключително свеж и интересен, но традиционно ще започна с главната героиня - Фиона. Както се разбира от анотацията, Фиона е момиче с наднормено тегло, хранещо се предимно с "боклуци"  и принудено да се грижи за болния си от рядка болест баща, появила се вследствие от смъртта на майка ѝ. Изглежда животът не я наказва достатъчно, но тя е принудена да се справя и с училищен тормоз. Появата на храната - на тази храна, направена с двете ти ръце и с щипка любов, изигра огромна роля в живота на Фиона. Тя се включи в конкурс за кулинари-аматьори и се отдаде на една от най-новите си страсти - готвенето, което се отрази не само на теглото, но и на психиката ѝ. Постепенно Фиона ставаше по-самоуверена и по-смела в действията си, не виждаше само недостатъците в себе си, но и качествата си. И се радвам, че авторката беше избрала този нетрадиционен начин да покаже израстването в героинята си, защото бе неизбежно Фиона да не ми стане симпатична с ентусиазма, с който готвеше.
   Книгата нямаше да бъде същата без двамата най-добри приятели на Фиона - Макс и Кармен. Кармен бързо-бързо ми стана любимка със своя винтидж стил и самоувереност и със своята готина НЕготина майка. Приятелката на Фиона беше винаги готова с откачени съвети и идеи - къде - изпълними, къде - не и заставаше плътно зад нея във всички моменти. Макс беше умникът между тях тримата, геймърът винаги подготвен с остроумни реплики и коментари, който идеално се вписваше в шарената им компанийка. Харесва ми и колко лек, едва осезаем, малък романс бе вкарала авторката между Кармен и Макс.
    Прословутата леля Мирна, превърнала се в сензация за зрителите на кулинарното състезаниe, също изигра своята ключова роля за романа, запознавайки Фиона с това изкуство - готвенето, учейки я на невероятни рецепти и давайки ѝ винаги мъдри съвети за живота. Племенницата ѝ и преподавателка на Фиона - доня Аурора ме трогна със загриженото си поведение и желанието да помогне на младото момиче в грижите за баща ѝ. Колкото до бащата - с неговия образ авторката бе вкарала темата за рядко срещаните болести, които остават нелечими, именно защото само малцина страдат от тях, а финансирането - прекалено скъпо. Самата книга е и посветена на тези хора. 
   И няколко думи за Лия и възлюбения на Фиона - Алберто. Алберто нямаше толкова ключова роля в романа, поне според мен, освен като обект на любовта на Фиона и "рицарят", появяващ се да я спаси или утеши. Лия беше насилницата в книгата, която най-често си служеше с думите, нанасяйки с тях ударите си върху Фиона. Радвам се, че авторката не я демонизираше изцяло, давайки ни в края на романа малко от дълбините и на нейния живот, нейното семейство и будейки съжаление в мен.

   Сладък, забавен и издържан в модерен стил роман, в който освен чувство за хумор и много апетитни рецепти, са засегнати и дълбоки, актуални теми, които ще ви накарат да се замислите. 

понеделник, 22 май 2017 г.

Без милост от Лекси Блейк - ревю

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
   След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
   Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
   Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

Изключителни благодарности към издателство Ибис за предоставената възможност!


   Честно казано подходих с доста голям скептицизъм към книгата, защото сюжетът не ми се струваше нищо особено и дори ми напомняше за един друг роман, който четох преди време, но всъщност "Без милост" се оказа едно приятно четиво - леко, романтично и страстно - напълно подходящо за началото на лятото, ако сте любители на жанра. Освен страстна любовна история, присъстваха и криминални нишки - заплетено убийство, което чакаше своето отмъщение, а тези нишки направиха историята дори по-грабваща и интересна. Отличих дребни клиширани моменти, които не ми допаднаха - напълно типични за жанра, главно в отношенията между двамата главни герои, но продължавам да смятам, че книгата си заслужаваше, заради добрия стил, добре развитата история и напълно задоволителния край.
   Стилът на авторката ми хареса с това, че вървеше гладко - тя умело създаваше драматизъм, където той беше необходим, имаше добра романтика в голяма част от книгата и достатъчно напрежение покрай цялото отмъщение, около което се въртеше романът. Това, което само на моменти не ми хареса, беше езикът, на който си говореха двамата главни герои, защото на места ми се струваше... лигав? И може би тук проблемът е при мен, понеже не чета толкова много романтични романи (всъщност, напоследък май-май чета :д), за да свикна с подобен език, причината предполагам да го отлича като недостатък. 


   Сега малко за героите. Много харесах Ели, наистина много. Още от самото начало на романа образът ѝ бе представен като такъв на силна, целеустремена личност, винаги интересуваща се от благополучието на останалите, мечтателна, справедлива, откровена, но и да, малко наивна. Тази наивност бе един от редките ѝ недостатъци, които понякога я заслепяваха за очевидните неща. Честно казано беше малко изненадващо, че се бе превърнала в именно такъв човек с ужасен баща като нейния, винаги критикуващ и мачкащ я. В тази силна личност, както я определих в началото, се криеше едно меко сърце, което ставаше много ранимо, опреше ли до любовта, или до предателство. А тя преживя много предателства, твърде много. Особено през втората половина на книгата, когато постоянно се надявах авторката да се смили над нея. Въпреки всичко, което героинята ѝ преживя, спокойно, Ели получи един напълно заслужено щастлив край.
   Не харесах Райли толкова, колкото Ели, но това не означава, че и той не ми допадна като персонаж. Тежкото му детство, прекарано в сиропиталища и разделило го от братята и сестра му, беше нанесло психически щети в настоящето, а единствената цел, която той в началото преследваше наравно с братята си, бе така жадуваното отмъщение. Ставайки адвокат на Ели, той се намъква в живота ѝ като изкусител с първоначални подли планове - всички те в името на отмъщението. Много се зарадвах на промяната в героя му, защото, ако в началото беше готов на всичко за семейството си и на това да отмъсти за убитите си родители, то в края бе готов на всичко за любовта. 
   Любовната история ми се стори една идея по-бързо развиваща се, отколкото ми се искаше. В началото не успях да уловя любовта припламнала между Райли и Ели и ми се струваше, че тя се свеждаше чисто до физическото удоволствие. В един момент се оказа, че и двамата са влюбени и аз останах меко казано изненадана. С течение на книгата, разбира се, те имат своите по-силни, по-емоционални, по-интимни моменти, които ме накараха да усетя по-добре връзката им. 
   Не искам да говоря за второстепенните герои и особено за братята на Райли, защото с всеки от тях ще се запознаем по-добре в книгите, които са им посветени. Ще спомена само малката им сестра, която така и няма да получи своя книга - Мия беше изключително сладка, директна и за разлика от братята си, бе имала късмета да отрасне в любящо семейство. Това беше и причината да не жадува отмъщението толкова силно, колкото тях, но пък ги обичаше достатъчно силно, че бъде до тях в този важен за семейството им момент и често да играе ролята на "гласа на разума" (или по-скоро съвестта).

   Една лека любовна история с криминални нотки, която ще ви спечели със симпатични и чаровни герои, напрежение от едно ненаказано убийство, чакащо да бъде отмъстено и ненатоварващ и приятен стил. Следващата книга е за най-малкия брат от семейството - Бран, който всъщност е и мой любимец. Мисля, че той има много емоционална история за разказване, а и отмъщението на братята ще продължи с най-големия "злодей", поне според мен, около историята с убитите им родители, така че вече нямам търпение!

събота, 20 май 2017 г.

Ветровещ от Сюзан Денърд - ревю

Ревю на първата книга.

   След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
   Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка... Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
   След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия...

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета романа!


   Романът "Ветровещ" не успя да ме "отвее", както предшестващата го "Веровещица", но въпреки това беше едно наистина добро и силно продължение, което даде много нова информация за осмисляне за света и най-вече за героите в него. В тази втора книга като че ли действието се развиваше по-бавно, поне в първата си половина, но неочакваните обрати и битките на живот и смърт присъстваха и тук, както в първата книга, правейки романа напрегнат и изключително интересен!
   Пристрастих се към стила на Сюзан Денърд още в предишната книга. Както казах и в ревюто си за първата част, стилът ѝ силно ми напомня за този на Сара Дж. Маас, защото потапя изцяло в магическата атмосфера на романа и опасния свят, в който живеят персонажите. Макар да ми се стори, че в първата половина действието беше забавено, смятам, че това беше отчасти необходимо след събитията, случили се в края на предишния роман. В тази книга героите се бяха разпръснали, а Денърд позволи да надникнем в приключенията и трудностите, с които се срещна всеки от тях.
   Мерик, нубревенският принц, смятан от всички за мъртъв, бе поел на дълъг път към бедстващата си родина, заедно с Кам - напористо момиче, представящо се за момче, което бе и част от екипажа му на "Жана". Принцът почти през цялото време беше воден от желанието си за мъст - бе готов на всичко, за да стигне до сестра си, да изобличи пъклените ѝ планове и да отмъсти за опита ѝ да го убие, убеден, че тя е отговорна за това. Тези чувства обаче често го заслепяваха, поставяха го в много опасни ситуации и тук идваше ролята на Кам, която не само опитваше да му отвори очите, но и се впускаше наравно с него в битки на живот и смърт. 
   Сестрата на Мерик - Вивия, имаше много по-голяма роля в книгата от тази в предишната и смея да твърдя, че мнението ми за нея определено се промени към добро. Имаше смелостта да се противопостави на изключително силни личности и да отстоява позициите си като една бъдеща кралица. Денърд ни бе представила и една по-емоционална нейна страна, която не успях да доловя в първата книга - привързаността към баща ѝ, състояща се в търсенето на одобрението му, силната любов към починалата ѝ майка и обичта към брат ѝ.
   Сафи бързо се превърна в моя любимка в предишната книга. Смятам дарбата ѝ да разчита истината за изключително полезна, но и опасна, вкарвайки я в постоянни неприятности с властолюбиви личности. В края на първата част, тя прие сделката на императрицата на Марсток, поемайки с нея към империята, където да ѝ служи. Първоначалната скука, която  Сафи изпитваше по време на дългото пътуване с кораб към Марсток, много скоро се превърна в бягство на живот и смърт, след като претърпяха корабокрушение. Корабокрушението  обаче бе само първото от поредицата предизвикателства, пред които трябваше да се изправят императрица Ванес и Сафи. В историята на тези двете се появят и някои нови герои, към които не мога да скрия, че изпитах симпатии. 




   Ще завърша с двамата си най, най-любими персонажи от тази книга - Едуан и Изьолт. Който им е симпатизирал в предишната книга, определено ще им се зарадва и в тази. Не искам да разкривам точно през какви приключения и опасности преминаха двамата, но с всяко следващо определено ставаха все по-добър и сплотен екип. По мое мнение, те имаха и най-много напрегнати сцени, защото като че ли постоянно бяха изложени на опасност и преследвани от врагове. Специално образът на Изьолт беше любопитен и с това, че тя показа малко повече от своите способности и разкри  нещо много интересно за това как да се свързва с останалите и най-вече - с най-добрата си приятелка Сафи. Но повече за това - когато прочетете романа.

   Силно продължение на любима поредица, в което Сюзан Денърд доразви героите си, даде нова порция разкрития, но и мистерии за осмисляне и загатна задаващата се война, която ще бъде кулминацията на поредицата! Нямам търпение за следващата книга!

сряда, 17 май 2017 г.

Top 5 Wednesday (25)


^ Здравейте! ^
"Топ 5" темата в днешната сряда е летни четива! Астрономическото лято ще настъпи само след 4 дни, така че какво по-добро време от това, за да се въоръжим с летни книги? 
Днес ще предложа 5 любими мои заглавия, които смятам, че са подходящи за четене именно през лятото, защото носят лятното настроение и емоции в себе си. Те ще са предимно от contemporary жанра, тъй като смятам, че той е най-подходящ за този сезон. 
Ето ги и тях:


5.Ваканция в Тоскана от Сюзън Елизабет Филипс - Ревю - тук. Тоскана, Италия. Какво по-добро място, в което да се гмурнете през лятото, от това? Лично аз обожавам Италия, затова страшно много ми допаднаха описанията в книгата. Плюс тези описания имаше и гореща, точно в духа на лятото, романтична история. И макар сюжетът да не е нещо особено, италианските описания правят книгата едно много симпатично и приятно за лятото четиво.

4.Кралици на красотата от Либа Брей - Ревю - тук. Така - нека започна с факта, че действието се развива на самотен остров и продължа с това, че книгата е страшно забавна, пълна с нелепици, разбиване на клишета и колоритни герои. Самотен остров + кралици на красотата е неочаквано добра комбинация за създаване на лятно настроение.

3.Летни дни, летни нощи - Ревю - тук. Колко предвидимо. Нямаше как да пропусна да включа този сборник с разкази. Лично аз намерих в него няколко много сладки и сполучливи истории, които със сигурност си заслужават да се прочетат. Не във всички усетих романтиката така, както ми се искаше, но пък със сигурност мога да заявя, че във всички усетих лятото и настроението, което то носи. 

2.Прикачен от Рейнбоу Роуъл - Ревю - тук. Влюбена съм в тази книга! Влюбена съм и в стила на Роуъл - която и нейна книга да вземете, няма да сгрешите! "Прикачен" е изключително сладка и забавна, леко откачена, романтична и... просто я обичам! Препоръчала съм я на четирима души и четиримата я харесаха, някои дори я обикнаха като мен, така че смело я препоръчвам и на вас!

1.Сняг вали от Джон Грийн, Лорън Миракъл и Морийн Джонсън (Шегичка! :д Въпреки че няма лошо, ако някой иска да прочете книгата през лятото.) И истинското първо място отива при... Която и да е от книгите на Стефъни Пъркинс. Всяка една от трите книги на Стефъни Пъркинс - "Целувка за Ана", "Звезди за Лола", "Рисунка за Айла" крещи "Прочети ме през лятото!", независимо, че действието в две от тях (мисля) дори не се развива през лятото. По принцип не обичам да препрочитам книги, но това лято съвсем сериозно мисля отново да се потопя в тези трите. Леките, забавни, романтични истории на Пъркинс, издържани в приятния ѝ стил на писане, няма как да не ви харесат и да не се впишат идеално в духа на лятото.

неделя, 7 май 2017 г.

Жестока любов от Колийн Хувър - ревю

   Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
   Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
   И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Благодаря на издателство Ибис за приятната изненада и възможността да прочета романа!

   Колийн Хувър предоставя на читателите едно емоционално, драматично и романтично "пътешествие", издържано в лек, ненатоварващ стил. Лично за мен книгата бе силна в много от елементите си, като започна със стила, емоционалните моменти и увлекателния сюжет, романтичната история и най-вече - добре изградения мъжки персонаж, НО това, което ми попречи да се влюбя в книгата, бе женският образ, който изобщо, изобщо не успя да ме спечели - всъщност чисто откровено ме дразнеше. Въпреки това смятам романа за едно приятно четиво, особено за почитателите на жанра. 
   "Жестока любов" не е първата ми среща с авторката. Оцених увлекателния ѝ стил на писане още в книгата "Без Хоуп". Това е и първото, което ме грабна и в тази - Колийн Хувър има таланта да пише леко и въпреки тази наситеност от емоции - понякога тежки и болезнени, книгите ѝ се четат бързо. Колко отне на мен самата да прочета романа? Точно ден. Но независимо от това колко бързо прочетох книгата, тя успя да остави в мен трайно както топли чувства, заради всички онези мили моменти, на които станах свидетелка, така и някои емоционални празнини, заради драматичното минало на Майлс - главния мъжки персонаж. 
   И нека за разнообразие започна не с главния женски образ, а с мъжкия такъв. Самолетният пилот Майлс бързо-бързо се превърна в мой любимец, дори и в онези първи моменти, когато не се знаеше почти нищо за него и образът му не беше представен в най-добрата си страна. Имах вътрешното усещане, че историята му от миналото ще бъде наистина драматична, което е и причината да намирах оправдания за действията му в настоящето. Историята от миналото му бе описана като малки парченца пъзел, които постепенно се подреждаха, за да направят цялостната картина. А цялостната картина съдържаше в себе си, както сладките моменти от началото, които ми причиниха сърцетуп, така и горчивите към края, от които ме заболя. Колкото до настоящето - в него Майлс беше студен, безчувствен, а миналото бе като призрак, който го беше обсебил. Затова и не беше изненадваща сексуалната връзка, лишена от емоции, която започна с Тейт. Истината е, че като изключим факта, че Майлс отказваше да сподели с Тейт каквото и да е било за своето минало, той беше много откровен с нея. Каза ѝ какво точно да очаква, какво тя не бива да изисква от него и поне според мен, той не ѝ даваше никакви надежди за бъдещето -  каквото беше и едното от условията му.
   Тейт. Ами всъщност няма какво много да говоря за нея, което е учудващо предвид факта, че повече от половината книга е от нейната гледна точка. Истината е, че аз изобщо не успях да я опозная. Бе ни дадено твърде малко за нейното минало - няколко неуспешни връзки, една, от които провалили се заради кариеризма ѝ (не я съдя), а от настоящето знаех единствено, че се мести да живее при свръхзагрижения си брат - също пилот и работи в болница, но доколкото си спомням всъщност нито една от сцените не се развиваше в болницата. И толкова. Мислите ѝ бяха обсебени от Майлс, което на моменти беше адски дразнещо и попречи още повече да я опозная. Не разбрах мотивите ѝ, не разбрах защо изобщо се влюби в Майлс - за разлика от читателите, които сглобяваха картината за миналото му частичка по частичка, тя не знаеше нищо за него и въпреки това се "влюби"?! Което пък ме наведе на мисълта, че бе привлечена не от неговата душа, а от външния му вид (външен вид, граничещ си с такъв на божество, разбира се). От малкото, което успях да видя от Тейт, за мен тя беше една дразнеща, глупава, наивна, повърхностна героиня, която не разбирах и не успя да ме докосне по никакъв начин. Извинявам се, ако за някои от вас, тя се е превърнала в любим персонаж. 
   И след това, което казах за Тейт как изобщо не я разбирам защо се впусна в тази връзка, се предполага, че любовната история изобщо не ми е харесала, но истината е, че другото качество, което притежава Колийн Хувър, е да създава наистина красиви романтични моменти и добри любовни истории, каквато беше и тази на Майлс и Тейт. Като оставим настрана характера на връзката между Майлс и Тейт, който беше чисто сексуален, всъщност двамата имаха някои наистина сладки романтични моменти. Харесаха ми закачките им, забавните коментари и динамиката във връзката им. Единственото като критика - искаше ми се Майлс да сподели историята си с Тейт по-рано, за да видим и задушевни разговори между тях, но и краят бе достатъчно удовлетворяващ, а епилогът беше като сироп за романтичната ми душа!

   "Жестока любов" е едно емоционално наситено четиво, съдържащо в себе си, както болките от едно драматично минало, сладките моменти от настоящето, така и надеждите за бъдещето. Прекрасно написана любовна история, която препоръчвам на почитателите на романтиката. 

сряда, 3 май 2017 г.

Top 5 Wednesday (24)


^ Здравейте! ^
Отново сряда, отново време за традиционния топ 5. Този път темата е любими корици на фентъзи и фантастични книги. И като читател основно на този жанр, аз имам наистина мнооого любими корици. Ето ги обаче и най, най, най-любимите от тях:

5.Изтръгнати от корен

4.Възпламени ме

3.Скарлет

2.Прелестен хаос

1.Подменена и Въздигната (все още не мога да си обясня напълно любовта си към тези корици, но просто ги обичам <3)

вторник, 2 май 2017 г.

Какво прочетох през месец април


^ Здравейте! ^
Април беше ползотворен читателски месец за мен, защото прочетох няколко интересни книги и най-накрая музата ми за писане се върна - пуснах някои дъъълго отлагани ревюта. 
Заглавията, които прочетох са 7 - ето кои са те, както и малко повече за тях:

1.Литий от Орелиен Гуго - Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди

2.Смъртни белези от Вероника Рот - Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди

3.Три сестри, три кралици от Филипа Грегъри - Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди 

4.Аз съм знаменитост: Отбор загубеняци от Кейти Бърчъл - Почти веднага след прочитането на първата книга исках да се гмурна отново в забавния стил на писане на Кейти Бърчъл - измина година и половина преди да го направя, затова и сега изпитах носталгия по времето, когато четях първата. Авторката има невероятно чувство за хумор, което е точно в мой стил и създава наистина смешни ситуации с героите си. Книгата изобилстваше от забавни моменти, а главната героиня на романа беше все така непохватна, неловка, саркастична и обградена от добри приятели и забавни роднини, които невинаги ѝ дават най-правилните съвети. Повече за книгата смятам да попиша тези дни с ревю в блога. Оценка: 4/5 звезди

5.Черните лилии от Мишел Бюси - Резюмето на книгата беше нещото, което привлече интереса ми. И инстинктът ми не ме подведе - романът беше изключително интересен, мистериозен, заплетен и много добре написан. Действието се развиваше във Франция и по-конкретно - китното селце Живерни, превърнало се в дом за твореца Клод Моне и място на вдъхновение за редица импресионисти. Изкуството има своята роля в книгата, но сюжетът се върти около едно убийство, неочакваните неизвестни, които се появят по време на разследването му, случай от миналото, който подозрително прилича на този от настоящето и три жени, които някак си се оказват в епицентъра на събитията... По-подробно мнение - в ревюто ми в предстоящите дни.  Оценка: 4/5 звезди

6.Жестока любов от Колийн Хувър - Прочетох книгата точно за ден! Колийн Хувър наистина има много лек и приятен стил, в който се влюбих още в книгата ѝ "Без Хоуп". "Жестоко любов" ме спечели на емоционално ниво с драматичното минало на главния мъжки персонаж - Майлс, романтичната история също имаше своите чувствени, страстни и трогателни моменти, но... женският персонаж беше слаб, недоразвит и тотално не успя да ме спечели, заради което и отнех цели две звезди на книгата. По-подробно смятам да говоря в ревюто си, което вече е започнато и вероятно ще бъде публикувано още утре. Оценка: 3/5 звезди

7.Никога достатъчни от Симона Стоева - Месецът ми завърши с тази наистина емоционална романтична книга, написана от българска авторка, в която действието се развиваше паралелно в миналото и настоящето. Имаше някои много силни моменти, особено в миналото, когато връзката между двамата герои бе в самото си начало, постепенно превръщайки се в по-дълбока емоционална връзка, Добра любовна история, но и невероятно развити приятелски взаимоотношения. Беше удоволствие да прочета книгата и я препоръчвам на почитателите на романтиката. Оценка: 4/5 звезди

неделя, 30 април 2017 г.

Три сестри, три кралици от Филипа Грегъри - ревю

Ревю на "Бялата кралица"

   В разкъсвания от амбиция, страх и подозрения кралски двор на Тюдорите властната Маргарет Боуфорт, майка на Хенри VII, определя правилата. Децата растат в сянката на баба си, изгаряща от желание да утвърди новата династия на узурпирания престол.
   Маргарет, по-голямата сестра на бъдещия крал Хенри VIII, възприема съвестно уроците на баба си - никой не може да стои по-високо от Тюдорите, никой не може да бъде по-богат, по-красив, по-смел и по-велик от представителите на тази династия. 
   В кралския двор Маргарет има две съпернички, две съюзнички, две сестри - родната ѝ сестра, красивата и лекомислена Мери, и снаха ѝ, строгата и набожна Катерина Арагонска.В нелеките си съдби трите момичета са свързани до живот чрез обич и омраза, съперничество и споделена мъка - като три сестри, орисани да станат кралици на Англия, Франция и Шотландия, и да се изправят една срещу друга.

Много благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета романа!


   Втора среща с Филипа Грегъри и отново останах удовлетворена! "Три сестри, три кралици" проследява живота на Маргарет Тюдор - обичната принцеса на Англия, превърнала се в кралица на Шотладния, като не спестява трудностите, които героинята ѝ среща, за да запази трона си, възходите и паденията ѝ, загубите, сложните взаимоотношения с двете ѝ "сестри" и последствията от това да следваш сърцето си. Емоционално наситена книга, в която умело са вплетени исторически факти и художествена измислица. И едно пояснение, ако за пръв път се захващате с Филипа Грегъри -  книгата е осма подред в поредицата ѝ за Плантагенетите и Тюдорите, но спокойно може да се чете и самостоятелно. 
   Въпреки богатата библиография, упомената в края на книгата (в сравнение с "Бялата кралица") и използвана от Филипа Грегъри за създаването на романа, тя споделя, че информацията за Маргарет Тюдор е оскъдна, почти нищожна, затова и е интересно, че авторката се е заела именно с нейния образ. За образа на героинята си, Грегъри се позовава както на реално случили се исторически събития, така и на интуицията си при пресъздаването на емоциите на Маргарет. А "Три сестри, три кралици" определено беше наситена с много емоции, което я направи и толкова поглъщаща и напрегната. В тази книга обаче ми направи впечатление и едно друго умение на Филипа Грегъри и това е да прави наистина добри описания - страхотна обрисовка на красивите шотландски замъци и шотландската и английската архитектура. Описанията ѝ правеха картината жива и реалистична. А дали ми се прииска да отскоча до Шотландия още утре? Определено!
    Няма как да не започна с образа на Маргарет Тюдор, която освен главно действащо лице бе и тази, през чийто поглед се развиваше целият роман. Тя беше представена от Грегъри едновременно с множеството си недостатъци и положителни страни, а най-интересното в персонажа ѝ бе нейната трансформация. Маргарет започна като момиче, свикнало да получава всичко, живеещо в постоянно съревнование с останалите и интересуващо се основно от властта и от материалното - най-скъпата рокля, най-бляскавите бижута... най-пищната сватба. Много скоро след венчавката си с шотландския крал Джеймс IV, животът я постави пред неочаквани предизвикателства, първото, от което я превърна в неособено добър балансьор между Франция и Англия. Ценностите на Маргарет се промениха и след първия си брак, тя бе готова да последва сърцето си в името на любовта, дори и с цената на това да постави мястото си на трона под въпрос, печелейки множество врагове, включително и от родния английски двор. Перипетиите пред нея не спряха дотук - следваха бягства, в които тя търсеше помощ от Англия, изневяра и предателство от страна на мъжа, в когото бе влюбена и дългогодишни опити за развод с него... Грешките, които допускаше, трудностите, с които се сблъскваше, но решителността, с която се изправяше пред тях и тази постоянно нейна нужда да следва сърцето си, я изградиха като една силна в очите ми героиня. Малката Маргарет не беше обаче напълно "умряла", поне що се отнася до постоянното съревнование, за което се бяха погрижили двете ѝ "сестри"...
   Мери, сестрата на Маргарет и  Катерина Арагонска - съпругата на брат им, бяха както вечните съпернички, на моменти дори врагове на Маргарет, така и най-добрите ѝ приятелки. Общо взето трите имаха любовно-омразни взаимоотношения. Интересно обаче беше и колко много си приличаха животите им и как в толкова много моменти биха могли да се направят паралели между тях. Мери беше красивата и наивна малка сестра, която имаше подобна съдба като тази на Маргарет, впускайки се първо в уговорен брак с френския владетел, а след това и в такъв, към който я поведе сърцето. Катерина - бездетната, крайно религиозна кралица на Англия, също загуби съпруга си от първия брак, ожени се повторно и подобно на Маргарет се сблъска с честите изневери на съпруга си. Грегъри определено беше изградила интересни образи в лицето и на трите, а това как съдбата ги срещаше отново, и отново в различни ситуации, когато бяха сестри, когато бяха врагове, докато се мразеха и докато се подкрепяха, беше черешката на тортата в книгата.

   Филипа Грегъри отново поднася на читателя интересен исторически роман, този път разказващ за живота на Маргарет Тюдор. Една пленителна история, наситена с драматични моменти и обрати, силно изграден и емоционален женски персонаж и наистина страхотни описания на Шотландия. Препоръчвам!

петък, 28 април 2017 г.

Пазители от Цветелина Владимирова - ревю

Ревю на първата книга.

   Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве.
   Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот. 
   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена.
Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг.
   За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Сърдечни благодарности на Цвети Владимирова и издателство Orange за възможността, която ми предоставиха!

   Измина повече от месец, откакто прочетох книгата, но след като я завърших, така и не успях да изразя мнението си за нея. И не защото не знаех какво да кажа, а защото имаше твърде много неща, които исках да споделя - мислите ми бяха хаотични и малкото, което написах, не беше достатъчно добро, за да бъде публикувано. Затова започвам начисто, с по-подредени мисли оттогава (надявам се) и с широка усмивка на лицето, защото отново се връщам към този роман, превърнал се в любим за мен!

   "Пазители" бе възможно най-доброто продължение на "Вестители", което събуди в мен както стари чувства, изпитани в първата книга, така и предизвика някои нови, дължащи се на различния тон на романа, както и на големите промени, настъпили в поведението на главните герои. Книгата беше една перфектна комбинация между екшън, който се появява нерядко в книгата, заради честите битки, в които се впускат героите, романтика - любовта и страстта между двамата главни герои, както и искрите на една новозародила се връзка и драма, дължаща се на загубите, които героите трябва да понесат и трудните решения, които трябва да вземат.
   Както казах, тонът на романа определено беше различен - по-зрял и сериозен като че ли, както ми се сториха и самите герои в него. Атмосферата беше мрачна, а контрастите с първата книга бяха ясно доловими в някои от елементите в тази. Давам за пример най-ярката разлика за мен с прекрасните архитектурни описания на Москва и невероятно красивия Дворец, превърнал се в убежище за Ксения в първия роман и забуления и изоставен бивш тренировъчен лагер с аскетичен интериор, в който компанията трябваше да намери убежище в този. Фонът, картината бяха различни, което допринесе и за различните чувства, които изпитвах, докато четях романа. Това, което ме върна към първата книга обаче, бе лекотата, с която Цвети разказва - независимо от по-сериозния тон, ми беше също толкова лесно да се гмурна в тази книга, колкото в първата.  

   За Ксения мога да говоря цял ден, сериозно (но ще се постарая да не го правя). Тя ми е страшно любима героиня, много близка до сърцето, затова и в тази книга наистина ме болеше за нея. Разбирах всяка една нейна емоция, всяко едно нейно обвинение дали към себе си, или към околните. Романът започва с тежка и драматична загуба за героинята ѝ, която се отразява на всичките ѝ действия след това, на поведението ѝ, на отношенията ѝ с останалите (най-вече с Игор)... Изненадващо бе обаче как една такава загуба едновременно я разби на парченца, правейки я да изглежда на моменти като едно слабо и съсипано създание, но и я направи толкова силна, когато съумя да се събере и да намери сили да се съсредоточи върху проблемите, които ги застигаха. Определено беше интересен този контраст в образа ѝ в тази книга, което го направи и толкова реалистичен - Ксения се отдаде на емоциите си, показа слабост, но и се държеше като боец, готов на всичко за близките си. 
   Когато говорех за разликите между предишната и тази книга, пропуснах да спомена една наистина, наистина важна такава, а именно, че в този роман имаше повече от една гледна точка. И ако във "Вестители" виждахме нещата единствено през погледа на Ксения (освен няколкото страници в края на книгата, които бяха посветени на Зоя), то тук авторката беше дала шанс да погледнем и през очите (и мислите) на Игор и Зоя. Игор, подобно на Ксения, е също един любим мой персонаж, главно заради силния и непоколебим, готов на всичко, характер, който притежава. И в тази книга той се доказа като такъв. Това, което обаче го направи толкова истински и толкова близък до мен в "Пазители", бе че под цялата му сурова външност, прозираше и чувствителността му и емоционалните рани, които му нанасяше Ксения с поведението си и обвиненията си. Независимо от това, Игор някак си се бе превърнал в нейната най-голяма опора, което беше изключително трогателно. Единственото, което разбирах, но не харесах много в него, бе закрилническото му поведение - след всички тренировки, на които подложи Ксения, ми се искаше да има повече доверие в способностите ѝ в напечените моменти, защото тя наистина показа колко силна може да бъде в тази книга.


   И по нещичко за останалите персонажи, започвайки със Зоя. Зоя е една наистина прекрасна героиня и се надявам да не е подценявана от никого. Възхищавам се на това, че изостави сигурния си живот в едно иначе отровно общество, за да застане зад гърба на най-добрата си приятелка. Възхищавам се и на това колко стоически прие не по-малкото загуби от Ксения, които преживя. И да, тя може да не е силна физически, да не се впуска с главата напред в битките, но пък за мен е не по-малко боец от останалите. Продължавам с чаровния Дорин - един новоизлюпил се герой. Невероятен приятел за Игор, не по-малко силен и войнствен от него и тоооолкова забавен и саркастичен! Обожавам го! Този герой пръскаше чар и чувство за хумор и в най-драматичните и напрегнати моменти. И (малко спойлерче) докато Зоя се намираше на едни колеблив път относно чувствата си и това как да ги поднесе, то Дорин беше напълно убеден какво изпитва към нея. Бяха страшно сладки заедно и искам още, и още, и още от тях в следващата книга! Последно - родителите на Ксения. Харесва ми това, че Ксения не им беше простила напълно, а и вероятно никога няма да може, но пък се наблюдаваше едно постепенно подобряване в отношенията им, което се надявам да се доразвие в следващата книга. 

   Ако още не сте се захванали с книгата "Вестители", не се колебайте да ѝ дадете шанс, защото продължението ѝ - "Пазители" е още по-напрегнато, поглъщащо и завладяващо, трогателно, емоционално и драматично.

П.П. А заради този край, вече копнея за издаването на следващата книга!

сряда, 26 април 2017 г.

Top 5 Wednesday (23)



~ Здравейте! ~
Този месец за жалост не направих нито един топ 5 (липса на време, идеи, интерес), но днешната тема ме грабна и ми се стори доста интересна за писане, а именно - топ 5 автори, от които искам до прочета повече. Авторите далеч не са 5, но отново някак си се сместих в това число и ето кои от тях подбрах:

5.Либа Брей - Прочела съм и двете издадени в България нейни книги - "Кралици на красотата" и "Ясновидците", и О. Боже. Мой. Обичам стила на писане на тази жена! Двата романа всъщност са коренно различни един от друг - докато "Кралици на красотата" е преизпълнен с хумор, сарказъм, безумни ситуации на един необитаем остров, но и разисква сериозни теми от настоящето, то "Ясновидците" е роман, развиващ се в Ню Йорк през 20-те години на 20-ти век, в който присъства известна доза фентъзи елемент, мистерия, драма и зловещи нишки. И след като тези две, толкова различи една от друга, книги ми харесаха, съм убедена, че ще се влюбя и във всичко друго, което авторката е написала!

4.Брандън Сандерсън - След двете части на "Легион" беше неизбежно да не поискам да се гмурна и в някой друг роман на автора. Чела съм наистина страхотни отзиви за друга негова поредица - "Последната империя", така че скоро... много скоро се надявам да се потопя и в този негов свят.

3.Джон Гришам - Изненада! От Джон Гришам съм чела единствено "Признанието" и то отдавна, наистина отдавна. Но в главата ми се е запечатала цялата история, а като се познавам, това си е много. Гришам е любимият автор на баща ми, а стилът му на писане ми допадна, така че скоро ще му дам отново шанс. А пък и имаме цял един голям рафт, посветен на неговото творчество - срамота ще е да не прочета поне още един негов роман.

2.Дженифър Донъли - Следящите редовно блога ми, надали са изненадани от това, че тя присъства в класацията. Донъли е една от най, най-любимите ми авторки, която тотално ме спечели с романа си "Революция". След това изживях известно разочарование със "Северно сияние", но реших отново да ѝ се доверя с "Тези плитки гробове", с която се влюбих за втори път в авторката. Истината е, че харесвам стила ѝ и героите, които е създала във всеки един от трите романа (с втория имам проблем със сюжета, историята), така че вярвам, че ще се влюбя и в другите ѝ романи.

Иии преди първото място (което не е точно първо, защото искам еднакво много да прочета повече книги от всеки един от споменатите автори), ще кажа няколко имена на други автори, от които искам да прочета още, но без да се обосновавам (защото иначе постът би станал сууупер дълъг): Наоми Новик, Морган Роудс, Мари Лу, Дона Тарт, Дженифър Смит......

1.Фредерик Бакман - От дълго време се каня да се захвана с "Баба праща поздрави" и "Човек на име Уве", защото ЗНАМ, просто ЗНАМ, че ще ми харесат. Фредерик Бакман просто има един такъв... докосващ душата стил на писане. "Брит-Мари беше тук" е книгата, която ме запозна с автора и ме очарова, а кратката новела "Пътят към дома става все по-дълъг" успя за някакви си 60-тина страници да се настани в сърцето ми. 

понеделник, 24 април 2017 г.

Reader Confessions Book Tag

credit
Не съм тагната от никого, но видях тага в блога на Юли и ми се стори твърде интересен, за да не го направя. Тагвам Габи, Памела и Елена :)))

1.Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
- За жалост - да. Понякога се случва много рязко да отгърна страница и хартията лееко се скъсва (Ужасно, знам! Особено за човек, който обича книгите му да са като нови.) Има и книги, които съм съсипала от престоя им в раницата/чантата ми - просто държа винаги със себе си да имам книга, но понякога това е пагубно за нея, тъй като в чантите ми цари безпорядък, а вещите в тях са врагове на книгите. И да, решението е лесно - "Просто сложи книгата в плик, Кая.", но...

2.Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?
- Ъм, не, но пък съм увреждала чужди книги (не взети назаем) - тези на мама и тате. Като съм била мъничка съм  обожавала да драскам (стени, книги, плюшени играчки, всичко, до което се докопам). В резултат - част от книгите на нашите са надраскани (още ми е болно за това), а мама има и книги, които съм съсипала веднага след като съм се научила да пиша - пишейки случайни думички из страниците ѝ (Ужасно, ужасно дете съм била!). Извод - не оставяйте детето си без надзор в стая, пълна с книги, до които то има достъп!

3.Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
- Зависи от това колко ми е интересна и какъв е обемът ѝ.

4.Книги, които не си завършила?
- "Спомни си"  - май е само тази.

5.Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
- "Аз още броя дните", "Червен изгрев", "Създадена от дим и кост", "Полулош", "Хартиени градове", "Аз преди теб" (не че не я харесах, но имах известни проблеми с нея). В общи линии, май са това.

6.Класики, които не харесваш?
- "Джейн Еър" - извинявам се на всички почитатели, но на моменти за мен това бе крайно досадно четиво, "Ромео и Жулиета" - мда, творбата, с която разбрах, че пиесите не са за мен, "Стъкленият похлупак" - красиво написана, но самата книга не успя да достигне до мен, може би защото нямах нищичко общо с нито един от героите в нея (и особено с главната героиня)

7.Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?
- Няма такива.

8.Книги, които не си върнал/ла?
- Твърде рядко взимам книги назаем, а в редките случаи, когато го правя, гледам да  ги върна до седмица.

неделя, 23 април 2017 г.

Краят на дните от Сюзън Ий - ревю

Ревю на първата книга.

   Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
   Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта? 

Благодаря на издателство ЕМАС за възможността да прочета романа! <3


   Несъмнено разтърсващ финал на любима поредица! Съдържаше всички елементи, които обикнах в предходните две книги - имаше я емоцията от първата книга, когато Пенрин и Рафи тепърва се опознаваха и между тях прехвърчаха искри (е, тук искрите се бяха превърнали в огън...), имаше го и напрежението от втората книга, където читателят не можеше да си поеме дъх от постоянните битки, в които се впускаше героинята. Имаше екшън, страст, страховити сцени, емоционален заряд, обрати... Тази книга не ми се стори като развръзката на поредицата, а като нейната кулминация! И да, тя определено измести втория роман от челното място.
   Светът. Не мога да не започна с този антиутопичен свят, който авторката градеше пред читателски поглед в продължение на три книги, правейки го още по-ужасяващ с всеки следващ роман. В "Краят на дните" светът бе представен в най-тъмната си страна - нови зловещи същества, способни да разрушат и малкото останало от човешкия свят, се появиха на хоризонта, но заедно с тях път си проправи и светлината - обединението на човешката раса в преломния за трилогията момент. Един наистина добре изграден и оживяващ пред очите свят, но с това не свършват писателските способности на Сюзън Ий. По време на цялата трилогия, тя успя да опише еднакво добре екшън сцените - кървавите битки, голяма част от тях ала "на косъм от смъртта" и емоционалните сцени - тези, показващи чисто човешките взаимоотношения (или ангело-човешките взаимоотношения), пример, за което са трогателните моменти между Пенрин и майка ѝ, Пенрин и сестра ѝ , Пенрин и Рафи... И, да, в "Краят на дните" Сюзън Ий не ни спести нито силни екшън сцени, нито затрогващи емоционални такива. Но ето, че дойде време и за черешката на тортата в книгата, а това бяха героите ѝ!
  Пенрин - няма да отстъпя от мнението си, че тя не ми е любима героиня, но не мога да отрека всичките ѝ силни и слаби черти, които я направиха толкова добър и реалистичен образ: на борбената и смела, понякога - уверена, друг път - колеблива, често емоционална, на моменти отчаяна, самосъжаляваща се героиня, притежаваща онова чисто човешко качество/недостатък - да греши. Другото, което не мога да отрека е, че за тези три книги Пенрин извървя наистина дълъг път: от първата книга, в която тя беше готова на всичко, за да спаси малката си сестричка, до тази последна книга, в която тя бе готова на всичко за спасяването на човешката раса. Най-силно впечатление в "Краят на дните" ми направи ролята ѝ на лидер - Пенрин се превърна в един говорител от името на човешката раса, която макар да изглеждаше на пръв поглед сломена, в себе си криеше неподозирани сили. Пенрин носеше надеждата в себе си, независимо от всичко, което преживя, и най-важното, което бе - предаваше я и на околните.
   Колкото до Рафи - това е герой, в който наистина се влюбих от пръв поглед. Той също извървя дълъг път и преживя големи промени (не само тези чести смени на прословутите му ангелски крила). Любовта му към Пенрин го накара да погледне на света по един напълно различен начин, да се вгледа дори в себеподобните си - ангелите, да осъзнае всички онези ужасяващи решения, довели до катастрофални последици за света и най-вече - да достигне до онзи преломен момент, в който трябва да избере - ангелите или хората. Миналото на Рафи бе другото интересно около персонажа му - в началото образът му беше една мистерия, но малко по малко придобихме представа за същността му от постепенните фрагменти от миналото му, които ни даваше авторката. Историите от миналото му и решенията му в настоящето са и това, което го направиха толкова пълнокръвен образ.



   Освен двамата главни персонажи, купищата интересни второстепенни герои са другото, което направиха това приключение в три книги, толкова вълнуващо! Пейдж - малката невинна сестричка, която от първата книга до последната се промени МНОГО, наистина много. Невинният ѝ външен вид бе заменен от ужасяващо лице, будещо страх, дори у най-близките ѝ, а ролите ѝ бързо се сменяха от слабото момиченце, на използваното такова, през оръжието, в което се превърна, до силната героиня в края, която се изправи начело на армията си скакалци пред купищата врагове. Белиал бе друг доста ключов персонаж в последния роман. Приел ролята на антигероя, мразен от всички, тази книга всъщност ни разкри причината той да стане такъв. Очаквах да науча историята му в последния роман, но предполагах по-скоро купища оправдания за това, в което той се е превърнал. Това, което книгата ни разкри обаче, бе една наистина драматична история, която катерогично не оправдава всичките ужасяващи неща, които той направи, но дава обяснение за тях. Последната второстепенна героиня, за която ще кажа няколко думи, е майката на Пейдж и Пенрин. Тази героиня, която, колкото и странно на моменти да показваше любовта към дъщерите си, беше готова на всичко за тях! И, да, макар понякога да се държеше откачено, да бягаше от отговорност, не мога да забравя трогателните сцени с дъщерите ѝ и това как след ужасяваща промяна, която преживя Пейдж, тя продължаваше да я вижда като своето малко момиченце. 

   Не мисля, че някой почитател на поредицата би останал разочарован от последната книга, защото тя е също толкова силна, емоционално заредена, напрегната, драматична, ужасяваща, колкото останалите две! Лично за мен тя беше най-добрата от трите!