"Веровещица" от Сюзан Денърд - ревю

   Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
   Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
   След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата...

  Хиляди благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

 „Веровещица” е роман, който ме очарова на много нива. На първо място – фантастичния свят, който авторката беше изградила – „миролюбивата” Вещерия, в чиито територии се водеха задкулисни игри и кроежи за контрол над всички земи, на второ – главните героини, чието женско приятелство се превърна в една от любимите ми теми в книгата, чувството за хумор, което ме разсмиваше на всяка страница, и последно – лекотата в стила на писане – бързото действие, нестихващия екшън и огромната доза магия.

   Стилът на писане на авторката ми напомняше силно за този на Сара Дж. Маас и затова бързо-бързо се влюбих в него! Властолюбви лидери, готови да използват всекиго, за да се доберат до още земи – една тема до болка позната от други фентъзи поредици. Различното при Сюзан Денърд идваше при „магията” в книгата – различните способности, характерни за вещерите и онези така интересни нишки между тях, които ги свързват в неразрушима връзка. Такава връзка имаха и нашите две силни героини - също неизменна част от сюжета, изградени толкова естествено с всичките си недостатъци – необмислени действия и избухливост, че нямаше как да не се привържа към тях.

   Сафи бързо се превърна в моя любимка. Русокосата веровеща (притежаваща способност да различава истината от лъжата) действаше първосигнално, често без да има план, или да се замисля за последствията от действията си, но пък винаги мислеше за безопасността на своята нишкосестра, понякога рискувайки много повече от живота си. Твърде много хора искаха да се доберат до нея, заради влиятелните ѝ способности, затова е интересно, че свързвам персонажа ѝ със свободата – защото винаги намираше начин да се освободи от „оковите” и да направи това, което е по нейната воля. *За жалост, в края на книгата тази „свобода”, с която я свързвам ѝ е отнета от множеството поставени ултиматуми.*

   Изьолт остана мистерия за мен по време на цялата книга, въпреки че разбираме немалко информация за нейното минало и семейство. Това се дължи на факта, че дарбата ѝ е много неопределена, а според мен ни предстой да установим, че и доста интересна. Тя беше също толкова борбена, колкото Сафи и бе готова на всичко за своята нишкосестра, но за разлика от нея контролираше повече емоциите си, а заради малкото информация, която научаваме за способностите ѝ, умееше да разчита и тези на останалите. Интересна роля, за която ще прочетете в книгата, имаха цветовете в силите на Изьолт.
   Към мъжките представители в романа - няма как да не започна с Мерик. Принц Мерик. Очарователен, саркастичен, един от онези мъжки персонажи, по които винаги си падам. Ако Изьолт и Сафи бяха готови на всичко една за друга, то той бе готов на всичко за своя народ - включително и на това да сключва рисковани договори, които освен това са и доста подвеждащи. Именно един такъв договор го свързва с двете момичета и така тримата поемат на опасно пътешествие с кораб, бягайки от враговете, преследващи способностите на Сафи. Ще издам и една от любимите си части в сюжета - химията между Сафи и Мерик. Както винаги, в началото всичко започна с недоверие, саркастични коментари и доста заяждания (особено от страна на Сафи), но впоследствие двамата спечелиха доверието си и нямам никакво търпение да видя как в следващата книга тези два характера отново се събират. 
   Последният герой, когото ще обсъдя и който успя да спечели интереса ми - кръвовещия Едуан. Един доста опасен и противоречив персонаж. Започвайки като антигерой, Едуан се промени доста с течение на книгата, най - вече след срещата си със Сафи и Изьолт. Според мен този герой има голям потенциал, защото именно в тази книга, той разбира, че не иска да се води по ничии правила и най - вече по тези на баща си. Нямам търпение да проследя каква връзка ще установи той с останалите герои в следващите книги. 

   Едно обещаващо начало на поредица, която претендира да се превърне в една от любимите ми! История, включваща силно женско приятелство, персонажи с различни и интересни способности, екшън, голяма доза магия и наченки на очарователна любовна история. Препоръчвам горещо на феновете на Сара Дж. Маас!