"Неизчезваща" от Александра Бракен - ревю


   Руби никога не е искала да притежава способностите, които едва не й костват живота. А сега трябва да ги използва ежедневно и да влиза в умовете на враговете си по време на опасните мисии, които ръководи. В Детската лига я наричат Водач, но тя знае, че в действителност е нещо друго: чудовище.
   В тази втора част на поредицата ТЪМНА ДАРБА Руби се отправя на най-опасната си мисия досега - да достигне до истината за вируса, донесъл смъртта на повечето от децата на Америка и превърнал нея и останалите оцелели в мразени аутсайдери. И сякаш това само по себе си не е достатъчно, ами съдбоносната тайна е скрита във флашка в ръцете на Лиъм Стюарт - момчето, с което някога е виждала бъдещето си... и което сега не може дори да я разпознае.
   Руби е разкъсвана между старите си приятели от една страна и обещанието да служи на Лигата от друга. Ами ако спечелването на войната би означавало да изгуби самата себе си?


Много благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   „Неизчезваща” е едно от онези продължения, които съдържат в себе си всички онези неща, които си харесал в първата книга, че даже и ги надминават. Екшънът в тази книга се вихреше с пълна сила, героите бяха изправени пред нови, още по – опасни ситуации, а онези топли взаимоотношения между персонажите, създадени в първата книга, продължиха да живеят и в тази.    
   Руби - героинята, която истински ме впечатли в първата книга и на която не престанах да се възхищавам и след втората. Тя продължи да бъде отново борбено, готово на всичко за приятелите си момиче. В „Неизчезваща” се сбъднаха най – лошите кошмари на Руби – да бъде превърната в оръжие и Лиъм да се намира в изключителна голяма опасност - да стане ходеща мишена. Колкото до това, че самата тя бе превърната в оръжие – още от първата книга се разбира, че Руби е достатъчно силна, за да не позволи да бъде контролирана за дълго и в тази книга тя го доказа. По отношение на дарбата си – във втория роман тя правеше Руби едновременно силна и непобедима, но и нерешителна и уязвима. Героинята все още криеше своите страхове от способностите си и това как те влияят на другите, което искрено се надявам да се промени в последната част.


   Преди да пристъпя към други двама стари и добре познати герои, искам да обърна малко внимание и на новопоявилите се: Вида, вечно саркастичната приятелка на Руби, която несъмнено спечели симпатиите ми с това, че беше твърдоглава, забавна и дори, когато се правеше на пълен непукист, пазеше гърбовете на приятелите си. Джуд – очарователното момче,  в което, макар и на моменти страхливо, се влюбих, заради неговата привързаност към останалите, а и неочакваната смелост, която проявяваше в най – напечените ситуации. Колкото до Коул... неговият персонаж предпочитам да запазя в тайна.
   Обратно към вече познатите герои – Дунди и Лиъм (за съжаление любимката ми Зу нямаше участие в книгата, а само беше спомената на няколко пъти :(((). Честно казано, промяната при Дунди ми се стори най – голяма. Все още присъстваха някои отличителни черти на характера му като чувството му за хумор и онова заяждане с всеки, който не познава в „стил Дунди”, но в книгата личеше и болката от миналото и всичко преживяно, болката дори от онова, което му се налагаше да върши в настоящето. Не знам до каква степен това го беше направило по – силен и до каква - по – слаб, но определено в тази книга виждаме един променен Дунди. Лиъм бе героят, който с нищо не ме изненада и всъщност се радвам от този факт. Беше изключително да видя как бе съхранил любовта си към Руби в сърцето си. Той е един от най – себераздаващите се персонажи, за които съм чела и няма как да не го обичам, заради това.
   За втори път Александра Бракен ме впечатли с връзките, които постепенно изгражда между героите и това как те стават все по – сплотени и по – сплотени. Харесах и се смях от сърце на постоянните заяждания между Дунди и Вида, очаровах се от сестринската загриженост на Руби към Джуд, а да видя отново силната и несломима любов между Руби и Лиъм беше най – голямата награда за мен.

   Силното продължение на „Тъмна дабра” ни поднася още повече екшън ситуации, изненадващи и разтърсващи обрати и един финал, който би могъл да промени завинаги съдбите на героите и който ще ви държи на тръни до излизането на последната книга от трилогията!

Коментари